В градините неуморно се взирам в светлините. Опитвам се да прехвърля впечатлението в пръстите на ръката си. Опитвам се да уловя нещо, но какво? Някакъв непрестанен копнеж на върха на езика ми, на ръба на съзнанието ми. Джунгла, Изток, Запад, Рай, детство, спомени - всичко се върти в калейдоскопа на желанията ми. Разбърквам цветовете и очаквам да видя светлината как превръща картините в прозорци, през които да погледна.

Петя Денева
Художник