Изложби

Заключени пейзажи

20.06.2022 - 12.07.2022

"Посвещение
разстоянията натягат връзките
там, където не достига любов,
поезия бликва през процепите"
 
"Текст за пейзажите на Ерна Ангелова"
 
 
Какво виждаме в новите картини на Ерна Ангелова?

Небе.

Небе в чиния, небе в радиото, небе на картина, закачена на стената на друга картина.
Облаци, спуснали се от това небе и минаващи безпрепятствено между онзи свят и този.
Облаци и небе, за които не съществуват рамки.

Пейзажи.

Какво е пейзажът? Често фон или гледка, пейзажът е кроткото подсещане на света около нас, че има нещо по-голямо от нас в света. Пейзажът влиза в рамка от уважение към рамката и с малко нежност към нейната крехкост и беззащитност. Такъв е “Личен пейзаж”, рамка в рамката, където цвете цъфти на коляното под розовата рокля, точно там, където още се крият белезите на детството.

Световете на Ерна носят усещане за игра, чиито правила сме забравили, улисани в списъци и грижи, в ходене по лекари и чакане за място в детска градина. Игра, в която веднага ще ни вземат, без да питат дали знаем правилата или дали сме достатъчно готини; игра, в която чинията чиния ли е или люк на кораб? Вятър от коя галактика ще чуем, ако завъртим копчето на радиото? Гледащият вижда ли и какво?

Когато мисля за картините на Ерна Ангелова, двете ми незабавни асоциации са цвят и сюжет. Там нещо се случва — и невинаги всичко, което се случва, виждаме веднага. На стената на поредната ми квартира висят три нейни ябълки от 2013 насам и аз все още не съм разбрала какво се случва с тях.

Голямо чудо и привилегия за всички нас е възможността да видим тези картини накуп. Като всички братя и сестри, те вероятно ще се пръснат след изложбата и ще заживеят в различни домове, но по нещо във всяка една от тях ще напомня на другите -- розовата рокля, ключовете, рамките. Предизвиквам ви да ги разгледате внимателно и да видите сами останалите, по-фини рими.

Една от централните картини за мен е "Пейзаж в изгубеното време", която говори и с Ван Гог, и с Мумин тролите, и с Марсел Пруст -- сякаш усещаме дъха на момичетата, които с боси пети са претичали през стаята, или чуваме влаченето на пантофите на есента, която си вари кафе в кухнята с гръб към нас и към зеления шкаф.

Централна картина в настоящата изложба за мен е “Пейзаж в рамка”. Защото тя има много малко от цветовете, на които сме свикнали и много по-малко сюжет, отколкото очакваме. И тъкмо заради това, както и в живия живот, както и у живия човек, от мъглата може да излезе всичко.

Нека е добре дошло."
Албена Тодорова

Творби