Единица време

Чудото, наречено време!

Времето – абсолютно и относително, циклично и необратимо, неопределимо и неизменно, линейно и спираловидно. Платон го определя като подвижен образ на вечността.

Времето е вечна и непрестанна промяна. Неуловима, необратима, неотклонна.

Всички ние съществуваме във времето и имаме съзнанието за това. Времето структурира всички аспекти на цивилизацията и човешкия живот – движение, еволюция, ритъм, интеграция. Човешката култура не се развива линейно, а черпи от миналото,  за да проектира бъдещето. Времето обуславя промените в самите нас. Пребивавайки заедно в настоящето, всички ние си взаимодействаме и променяме времето. Не съществува индивидуален възход, без усилията на хиляди и хиляди хора, живели преди и едновременно с него.

Времето е важна структурна единица, за да се създаде картина на вечнопроменящия се свят. Човекът да определи и съпостави големите вселенски явления. Да измери времето, необходимо да се роди Супернова, да се формира геологически една планина, да измери астрономически разстоянието между две галактики. Но освен от колосалните събития, нашият свят се влияе и от времето на живота на една птица или пеперуда, времето да узрее плод, да се роди човек, да се създаде картина или поема.

Но съществува и едно друго, паралелно време, което всеки от нас носи в себе си. Времето на душата – живот в друго измерение. на възприятия, мисли,чувства, спомени и мечти за бъдещето. Това време е крайно относително. Усещането за вече преживяно. Предчувствието за предстоящото. Времето, в което се случват знакови и щастливи събития – да се влюбиш, да дариш живот, да намериш спасение, може да ни връща отново и отново към преживяното. Общуването с красотата и съвършенството на природата дарява с чисто безвремие.

Или ретардацията при съпреживяване мрачината на болки и нерадост, на загуба и внезапни обрати. Усещането за живота като обидно кратък. Неумолимостта на забравата. Безвъзвратността на отлитащия миг. Изгубеното време и пропилените възможности са една вечна стигма за човечеството – О, миг, поспри!

Единственият начин да бъде съхранен мигът е чрез мисълта, писаното слово и изкуството. Художественото време е абстрактно и относително, пречупени през същността на твореца, събитията преминават в друго измерение. А процесът на създаване напомня за съновидение или блян, който обитаваме, за да му дадем материален израз. Като в машина на времето, художникът странства мисловно между минало и бъдеще. Може би затова древните римляни смятат, че изкуството е вечно!

И най- живият трактат за времето не е в състояние да ни предаде въздействието на интерпретациите, философските размисли и лекотата, с която Елена Стоева преплита и трансформира художественото време в картините от новата си колекция.

„Единица време“ е разказ за човешкия аспект на времето. За краткотрайността и нейното значение, насложено върху вечността. Настоящето не може да съществува без миналото. Ето една чудесна алегория: Узрелият плод, пази спомен за слънцето и вятъра, за пчелата, опрашила цвета и ръката, посадила градина. Поставен върху холандска плочка от седемнадесети век на неизвестен майстор, времената се преплитат, имаме време да се възхитим на особения син цвят, а делата на предците се осмислят наново. След всичко това, плодът вероятно ще бъде изяден за „единица време“.

В платната на Елена Стоева, ярко присъствие има колекцията й от антикварни съдове – като капсули на времето, съхранили нежната ефимерност на цветя и клонки. Вплетени в тъканта на времето, създадено от художничката,  преходността сияе с всички багри на отлитащия  миг в наситено жълто, виолет, червено, а миналото блести с благородството на патината.

Олтари на забравата и отминалата слава, на преживяната и бъдеща радост, изразени по неповторим начин със силни метафори. Каквото е било(преди нас), пак ще бъде! Ако погледнем в едно старо чекмедже, ще открием забравени съкровища, които ще ни напомнят за хора, места и събития. Ще ни върнат в отминало време и ни дарят с радост, нежност и носталгия. А ние можем да дадем нов живот и смисъл на артефактите – копче, монета, часовник, мънисто, хербарий – и да предадем нататък.

Титулната работа на „Единица време“ е едно великолепие на изящната филигранна живопис – Ваза с история. На внушителен за Елена Стоева формат, е създаден разказ за библейска чистота и вечна радост, за градини с ириси и падащи звезди, за сътворение сред космична тъма. Съдът на вечността пази спомена за всички предишни цветя, за да изгрее в сегашното с лунната белота на лилиумите.
Какъв е вкусът на нашето време? Парлив и изгарящ като с огън мечти и животи. За да отмине и той във вечната цикличност на деня и нощта, в тръпчивия вкус на златната есен и усещането за пролет. А вечността ни поглежда от всеки цъфнал цвят.

Откриването на живописната изложба на Елена Стоева„ Единица време“ е начинът, по който галерия ТЕА АЛБА ще отпразнува десетата годишнина от създаването си.

Албена Айладънова, Галерист