„Имало едно време“, „Имало едно място“, „Джин Понтика“, „Косите ми дълги, мрежите ми пълни“, „Виа Понтика“, „Птича гъмжа“ са имена на картини, които от днес населят пространството на галерия ТЕА АЛБА. Освен неповторимите акварелни нюанси, в експозицията ще открием и нови пластични форми – маслена, акрилна живопис и линогравюри. След гастрола си в София, Виа Понтика ще мигрира на юг.

Виа Понтика е изложба за живота, като едно вечно пътешествие. За птиците и морето, за щастието да мечтаеш, да се радваш, да си свободен, в изкуството и в живота. Красиви, мистични, необичайни, историите, които ни разкрива Ерна омайват и радват с чудното си въображение и  ефирно изящество. Прекрасните детайли правят разказа осезаем и вълнуващ, канят ни да се върнем в синьото измерение на лятото. Богатите акварелни нюанси като с думи рисуват света на художничката. Всяка мазка на четката я доближава към мечтата й. Свят, в който е вечно лято, насред райската градина на душата й. В който тревите се вълнуват като море, а всяко цвете е малка вселена. Свят, в който лодките и облаците, и птиците, и белите чаршафи в полето флиртуват с вятъра. Там се раждат картините на Ерна – художник – мечтател и реалист. Девойката, която чете Селинджър, е Ерна, с коса като на морско божество. Косата е символ на нейната красота и силата да се свързва с незрими светове. Сърцето й е изпълнено с любов към Синемория и нейните герои. Художничката е преживяла много пролети, лета и есени, посрещайки и изпращайки птиците по далечния им път. Поставяла е букети полски цветя на покривите на къщите и носовете на лодките, усещала е как се сменят ветровете. Украсявала е глинени съдове, брала е смокини и горски ягоди, съзерцавала е вечното движение на морето и бездънната му синева.
Ерна Ангелова променя света, в който пребивава, за да го направи по-красив, а картините й променят нас. Карат ни да полетим. Накъде?

Там някъде, на ръба на света, се сплитат стихиите на вятъра, морето, слънцето, планината. Срещат се древни цивилизации, опъват се мостове над световете, светилища хвърлят маяк. Пролет и есен, небесните пътища над Странджа се изпълват с хиляди птици, а въздухът трепти от звуците им. Виа Понтика.
Може би в далечни времена  на този кръстопът на дните са акостирали бардове, пирати и поклонници. Днес, това щастливо късче земя е дом на странни птици – мечтатели, звездобройци, моряци, пътешественици, сякаш създадени от въображението и четката на Ерна. По-хубаво от това може да бъде само, че персонажите и вдъхновителите са истински, живи. Те разполагат с всичкото време на света. Живеят в градове, с имена на ветрове и птици, а най-сериозните спорове са естетически – за цвета на кепенците на сините като джин къщи със собствено мнение Вечер, всички са на Кораба( бар), който ги повежда към следващото голямо приключение.
 
26.09.17.
Албена Айладънова
Галерист