ВАСИЛ ОВЧАРОВ за живописта:
……….Преди години Анри Матис беше казал, че „на художниците трябва да се отрязват езиците“ /защото картината казва всичко/. Разбира се, това е в преносен смисъл, но в тези думи има много истина. Все-пак, ще наруша тази негова препоръка и по молба на ТЕА АЛБА, ще напиша няколко реда.
………За мен, това което се случи през 2016 година, беше малко неочаквано. Съпругата ми Антония почина преди година, отвори се голяма празнота, останах сам. Около Нова година получих неочакван, но безценен подарък от дъщеря ми Людмила – прекрасен комплект акварели „Санкт Петербург“. Веднага започнах с малкоформатни пейзажи, по спомени и скици от натура, и се почувствах по-добре. Всеки акварел ме връщаше към нещо видяно и преживяно, и се превръщаше в частица от мен, от моята духовна същност. Започнах да наричам работите си „Спасителни пояси“, размерите и разнообразието на техниките постепенно нарастваше.
……….Мога да се похваля с прекрасни учители в НХА, на които съм безкрайно благодарен – Александър Поплилов /акварел/ и Георги Каракашев живопис с темперни и м. бои. Но най- сериозната школа за мен беше 20 годишната ми практика като текстилен дизайнер. На ежемесечните художествени съвети получавахме директно критични анализи и препоръки от такива майстори, като Бенчо Обрешков, Иван Ненов, Борис Иванов, Анна Тузсузова, Мара Йосифова.
………Днес, с натрупания през годините опит, съм напълно независим и свободен. Рисувам така, както ми подсказва моята „вътрешна необходимост“/изразът е на Кандински/. Много силно се вълнувам и радвам по време на процеса на създаването! Оставям нещата да тръгнат натам, накъдето ги води „невидима ръка“. Понякога се изненадвам от резултата. В основата на целия процес, за мен стои импровизацията. Естествено има закони на композицията, които са задължителни – динамика, ударения, съотношения и пропорции, ритъм, хармония, доминанти и т.н. Когато художникът ги знае, той ги спазва без да мисли за тях, както когато ходи не мисли за анатомията и законите на механиката. В последна сметка, целта ми е да се постигне „единство в многообразието“ при композицията.
Но основното за мен, си остава ИДЕАЛЪТ – естетическия и не само, който открих още в юношеските години, идеалът, който се съдържа в словото на Христос.
………Без идеал, изкуството се превръща в празна забава за празни хора. Вярвам в изкуство което заразява с „чувства добрые“ /Пушкин/, което търси истината, любовта между хората и свободата на духа.
ВАСИЛ ОВЧАРОВ, художник