Разговор с вълните – хроника на една любов

„Аз съм пяната, която връхлита скалата и избликва от нея и се разпада на миля от тук... Моята душа е „там“. „Там“ е средоточието, в което се събират, се създават и се осъзнават силите на образите и движението, предизвикани от искрите пяна „в мен“…. Аз създавам разстоянията, очертанията, поривите, ритъма и трайността — там, където съм, но и не съм…“ Пол Валери

И в третата си самостоятелна изложба в галерия ТЕА АЛБА големият български маринист Фоти Фотев представя импресии от родното ни море, смайващи с виртуозност на изпълнение и дълбока чувствителност. В изложбата са интерпретирани вечните теми за море, бряг и безбрежност, стоплени от романтичния дух на артиста. Морето блести в пълното си великолепие в картините на майстора живописец. Всяка творба е химн на величието на морето, съвършена симбиоза между удивителното му чувство за цвят, за пространство и за материалност.

Имаме щастието на наречем свое едно море, край чиито брегове се развива една от най древните цивилизации. Едно море с библейско значение - Черно море. Със собствен неповторим цвят и аромат. Хладните му зелени води се разливат сред топли южни брегове. Вълните му водят вечен спор за надмощие с брега, с творческа изящност извайват пясъчни коси, лагуни и диви плажове, оставят древни отпечатъци на червените скали и си и разливат дантелена пяна.

Неотменният бяг на вълните по морската шир е роден от срещата на стихии. Сиренският им зов отеква на брега. Слънцето позлатява водата, давайки началото на новия свят, на новия живот, на новия ден. Тази картина на Сътворението поразява със своята актуалност и е извор на непрестанно вдъхновение. Художникът открива морето и остава завинаги запленен от силата, светлината, движението и откритите пространства. Великата двойнственост на светлата повърхност и тъмните, опасни глъбини, играта на стихиите и границата с брега носят мощен творчески импулс. Морето завинаги остава символ на вечност, красота и свобода.

Дълбоките възприятия и чувствителната мечтателност на младия Фотев го превръщат в познавач и приятел на морето. И завинаги променят посоката, в която се развива като творец. А морето е негов учител. Художникът изучава неуморно променливите му състояния, изследва също така променливите граници на брега. Началата, от които се създава живота – земя и вода, границата и линията на хоризонта, която се отдръпва и приканва са интерпретирани в платна. Непосилната лекота, с която е изпълнена всяка морска импресия, не подсказват на зрителя моментите на търсене, страдание, страст и съмнения над платното.

Фоти Фотев сам изгражда неподражаемия си стил – реализъм, изведен до академичност, в който водата е прозрачна, но все пак плътна и респектираща, светлината обживява повърхността, хоризонтът е светъл и ясен, небето – деликатно, брегът – близък и материален. Художникът предпочита да представя малко известни, почти неуловими, мимолетни моменти от бурния живот на морето. Стоплени от ярка емоция или изведени до драматизъм.

Тази изложба показва колко трудно се рисува море. И в същото време необратимо променя зрителя, пренасяйки го в други ширини.

Доловил  вечните тайни, прозрял величието и силата на стихията, искрено наслаждаващ се на свободната й игра с вятъра и слънцето, чувствеността на извивките и загадъчността на глъбините, разговорът му с вълните никога не стихва. И днес, големият художник може да съзерцава дълго морето, оставяйки духът си свободно да се рее. През всички сезони е при своето море, нетърпелив да разкрие още частица от великата енигма, докато скицира идеите си за следващата картина…

Албена Айладънова

Галерист