Между Елена Стоева и цветята винаги е имало специална връзка. Тя живее с природните чудеса, приказва си с птиците, ателието й е надвесено като цветна люлка над Янтра, а детската чистота на душата й и нежната й сетивност откриват вселена от красота и в най-малкото цвете. С чудесата на всеки ден, художничката посреща и изпраща сезоните, но истински разцъфва с пролетната светлина и изумителния водопад от багри на любимите й лалета. Елена харесва, обича, познава, цветята, така че, съвсем не е случайно, че цветята са в живота, в косите и ръцете й и греят с пълното си великолепие в нейните платна.

Отвъд омайната хубост на всяко цвете, в ИМЕНА НА ЦВЕТЯ Елена Стоева изследва генезиса на духовната връзка между човека и цветето, символиката в имената на Хората –Цветя и тайния код на Езика на цветята. От писаното слово на различни култури тя събира бисерчета от вдъхновения.

„Цветето е израз на съвършената хармония, спомен от Райската градина. От флирта му с вятъра и любовта му с пчелата се създава Нектарът за Боговете. Цветята са Децата на ангелите. Градините се създават по духовни закони. За да цъфтят красиви цветята, се нуждаят от обич и внимание. Цветето символизира красотата, която спасява света от тъга и самота. Човекът създава Език на цветята в прослава на красотата и превръща цветята в изразители на съкровеното.Подареното цвете превръща душата на любимия в градина на чувствата и носи обещания за блаженство.“

А отраженията на тези вдъхновения, вълненията и радостта на твореца откриваме в изумителните реалистични, магически и приказни сюжети на представените живописни платна. Цветни фойерверки от леки като перца листенца на фона на мека златна светлина, прозорци към отминали светове, притчи за силата на привличането, разкриването, даряването, викторианска разточителност, българската билярска традиция за здраве и изцеление на душата….Цветята са Алфата и Омегата, есенцията, смисъла и посланието в този изтънчен цветен рай ни даряват с усещането за вечност на красотата.